Бившият световен шампион в две теглови категории Дейвид Хей обяви своето оттегляне от бокса след двете поредни загуби, които допусна от Тони Белю.
След като беше нокаутиран от Белю през март в реванш, Хей заяви, че ще обмисли на спокойствие какво да прави по- нататък. След достатъчно време за размисъл „Хеймейкъра“ все пак реши да се пенсионира.
“ Днес (12 юни) искам да обявя своето оттегляне от бокса. Казват, че не можеш да играеш бокс. И все пак, докато пиша това изявление за отказването си и си припомням времето в спорта, не бих могъл да намеря по-добър начин да опиша пътъшествието си.
Благодарение на бокса, успях да изживея най- съкровенната си детска мечта; една мечта, за която баща ми Дерън, ми помогна от момента, в който ме заведе в боксовия клуб „Фицрой Лодж“ като нервно десетгодишно хлапе.
Още от самото начало родителите ми ме насърчиха и подкрепиха и ме убедиха, че мога да постигна всичко, което искам, стига да дам най-доброто от себе си. Това ми послужи като катализатор, вярвайки, че всичко мога да постигна в живота, независимо от обстоятелствата.
Това е причината да отдам сърцето и душата си на бокса 27 години.
Мога да кажа, че моята 16-годишна професионална кариера с 32 битки беше разделена на две половини. През първите осем години всичко вървеше гладко. Проведох 25 двубоя и станах първият британски боксьор, който спечели титлите на WBA, WBC и WBO в полутежка категория.
После постигнах детската си мечта, когато победих световния шампион на WBA в тежка категория Николай Валуев. Този двубой срещу 150-килограмовия „Звяр от Изтока“ бе истинска битка между „Давид и Голиат“.
Спечелването на световната титла означаваше, че съм изпълнил обещанието, което бях обещал на майка ми, Джейн, на тригодишна възраст. Това също означаваше, че бях станал едва вторият боксьор в историята – след Ивендър Холифийлд спечелил световните титли в полутежка и тежка категория. Това беше невероятно горд момент за мен, моето семейство и приятели.
През втората половина от кариерата ми, разбрах какво означава да бъдеш боец. Ако всичко беше наред с мен, щях да се бия поне 16 пъти през последните осем години. Но за съжаление през това време моето наранено тяло ми позволи да се задържа между въжета само седем пъти – в които постигнах четири победи и три загуби.
През последните пет години скъсах (напълно разкъсах) двата бицепса, моя ротаторния маншон и ахилесовото си сухожилие. И четирите контузии обикновено завършват кариери и всяка от тях изисква операции с месеци на интензивна рехабилитация.
Най-голямото физическо предизвикателство, с което трябваше да се сблъскам обаче, беше операцията на гръбначния стълб през март 2015 г. Получих дискова херния преди десет години и наред с интензивните тренировки през годините това доведе до хронична болка и загуба на усещане и в двата крака и затова беше необходимо да се подложа на операция в която ми беша поставяне метална пластина от два сантиметра между прешлените и имплантирането на два пирона и костни присадки, за да се срасне всичко заедно.
Влязох в операционната 191 сантиметра и излязох 193 – буквално трябваше да се науча да ходя отново. Това направи битката ми срещу Марк де Мори (през януари 2016 г.) още по-значима, тъй като беше само 10 месеца след тази операция (както и първата ми битка от четири и половина години ).
В крайна сметка това беше една битка, която трябваше да проведа сам и процесът беше документиран, което да накара хората някой ден да осъзнаят сериозността на ситуацията.
Бях 22-годишно хлапе, когато станах професионалист, и завърших боксовата си кариера като 37-годишен мъж.
Това обаче не е краят на моята история. Това е просто началото на нещо ново.
Нищо няма да ме спре сега. „
Уважаеми приятели!
Надяваме се на Вашата подкрепа!
Направете дарение, за да подкрепите съществуването на сайта. Който желае и може нека да помогне!
IBAN : BG 95DEMI92401000148388 –
При банка – „Търговска Банка Д“ АД („Д Банк“)
BIC DEMIBGSF
Получател : Людмил Александров