Бившия претендент за световната титла в Средна категория ( 72, 5 кг ) Марко Антонио Рубио ( 59 – 7 – 1, 51 КО ) е изиграл почти 70 срещи, като неговата кариера стартира във вече далечната 2000 година. Въпреки че ни се струва, че Рубио се боксира от цяла вечност, той е само на 34 години.
През Октомври той се изправи срещу страховития нокаутьор и шампион на WBA / IBO Генадий Головкин и бе нокаутиран само за два рунда.
В момента Рубио сериозно обмисля възможноста да се отегли от бокса, освен ако не се случи нещо, което да го изкуши да го върне обратно на боксовия ринг.
“ Не съм на 100% сигурен, какво точно искам да правя. В момента се радвам на моето семейство, ходя в своята зала и обучавам деца и младежи. Мога да кажа само, че единствената причина да се бия отново е, да получа много добра оферта, която да си заслужава или ако се бия за някоя титла. Ако това не стане, предпочитам да се отегля.“ – каза Рубио.
“ Разочарован съм от доста неща ( свързани с моята последна среща ). Смятам, че успях да се изправя на време. Останах повече време на пода, за да се възстановя по- добре от удара. Мислех, че срещата ще продължи, но реферът реши да я прекрати. Не съм боксьор, който ще започне да крещи като луд… той просто спря срещата и нямаше връщане назад.“
“ Аз съм вече на 34 години, и ще ми бъде трудно да започна отново. Има доста добри и млади момчета, но в тях няма пари. Ако има възможност нещо да се случи, то ще стане, ако не, по- добре да се отегля. Имах хубава кариера. Имах щастието да взема участие в незабравими срещи. Благодаря на Господ, че изпълни моето желание да бъда световен шампион на WBC. Срещнах много хора, създадох много приятелства, запознах се с велики боксьори. Участвах в големи гала- вечери. Две от тях бяха организирани от Оскар Де Ла Оя. Бил съм се в Украйна, Канада, САЩ, беше уникално преживяване.“
“ Боксът е много неблагодарен спорт. Когато печелиш, всички са с теб. Когато загубиш всички ти обръщаъ гръб. Срещал съм много добри боксьори, които никой вече не помни. Знам, че след някоя и друга година, никой няма да си спомня и за мен, но за мен най- важното нещо на този свят е моето семейство.“